Изненадващите ползи от прегръщането на вашата тревожност, според някой, който живее с нея

Бележка на редактора:  Ако вие или някой, който познавате, се борите със суицидни мисли или проблеми с психологичното здраве, апелирам, обадете се на 988 Lifeline за самоубийства и рецесии, като наберете 988, с цел да се свържете с подготвен консултант, или посетете .

Хейли Уивър постоянно е била тревожна.

Когато беше на 5 години, тя се тревожеше, че родителите й няма да се върнат вкъщи, откакто наеха детегледачка, и гризеше ноктите си, до момента в който се върнат.

Нейните умения за справяне се развиха, до момента в който растеше, от време на време към по-лошо (лъжейки, с цел да впечатли другари от гимназията), а от време на време към по-добро (дълги разходки за яснота). Преди осем години тя стартира да рисува по една драскулка дневно, с цел да успокои тревожните си мисли и да насочи възприятията си към нещо продуктивно.

Тя споделя ежедневните си рисунки в своя към този момент известен акаунт в Instagram @haleydrewthis, с цел да има креативна процедура отвън изтощителната си работа и да сътвори връзка с други, които може да се усещат по същия метод. Сега цялото това изкуство се трансформира в нейния нов графичен разказ „ Дай ми пространство, само че не отивай надалеч “.

Първата й книга излиза във време, когато безпокойството нараства и доста хора не знаят по какъв начин да се оправят. Въздействието на безпокойството е широкообхватно, прекъсвайки съня, нарушавайки житейските цели и възпрепятствайки взаимоотношенията, като всичко това усложнява резултатите от изолацията и безпокойството.

Родителите на младежи или младежи с тревога може да се тревожат за това по какъв начин се оправят децата им, само че откриват, че директното запитване дава малко визия. Уивър сподели, че се надява нейната книга да преформулира нашия групов взор върху безпокойството и да послужи като инструмент за започване на тези сложни диалози в фамилиите.

Говорих с Уивър за нейната тревога и по какъв начин новата й книга може да даде на други хора с тревога насочна точка да приказват за това.

Това изявление е леко редактирано и кратко за изясненост.

CNN: Повечето хора имат вяра, че животът им ще бъде по-добър, в случай че техните терзания, страхове и неустановеност изцяло изчезнат. Но не звучи като че ли желаете да се отървете от безпокойството си. Защо?

Хейли Уивър: В основата си безпокойството желае да ни защищити – безопасни от злополучие, предпазени от наказание, предпазени от отменяне – списъкът продължава! Въпреки това безпокойството не постоянно работи от най-рационалното място и да измислим по какъв начин да се вслушаме в терзанията на безпокойството, без да го оставяме да ръководи всяко наше придвижване, е сложната част. Целта ми е да споделя смисъла на едновременното приемане на действителността на наличието на тревога, като в същото време построявам „ общественост “ от механизми за справяне, които да оказват помощ за справяне с по-трудните мисли.

CNN: Трудно ли беше да бъдеш уязвим за другите принадлежности за справяне, които си употребявал, с цел да се оправиш с безпокойството си – някои потребни, други нездравословни – като дете, младеж и млад възрастен?

Уивър: Разбира се! За да не бъда мета, само че моето безпокойствие по отношение на шерването на безпокойството ми присъстваше през целия развой на писане. Страхувах се, че разкриването на някои от тези мъчителни и персонални моменти ще разреши на света да разкрие най-голямата ми загадка: че нямам всичко дружно. Всъщност е тъкмо противоположното.

В същото време множеството от медиите, с които резонирам най-вече - било то записки, филми или музика - включват извънредно уязвимо описване на истории. Знаех, че тази книга ще бъде най-ефективна, в случай че бях брутално почтен за опита си с безпокойството, и толкоз се веселя, че беше по този начин. Откакто книгата ми беше оповестена, хората се обръщаха към мен, с цел да ми кажат по какъв начин са се чувствали видяни, до момента в който са чели най-уязвимите глави. Това беше най-големият подарък.

CNN: Какво бъркат хората, когато децата им имат тревога?

Уивър: Вместо да гледат на безпокойството като на спънка за щастието на детето си, аз имам вяра, че родителите би трябвало да оказват помощ на децата си да видят безпокойството като част от себе си, за която би трябвало да се грижат тъкмо толкоз, що се касае за всяка друга част от тяхното тяло. Освен това грижата за безпокойството може да наподобява друго според от това по какъв начин се демонстрира безпокойството – може би оказва помощ на децата да открият потребни механизми за справяне. Може би зависи от опита на доктор. Няма едно решение за безпокойствие, а по-скоро безчет умения за справяне и системи за поддръжка.

CNN: Кое е постоянно срещаното неправилно разбиране за безпокойството?

Уивър: Това безпокойствие по своята същина е отрицателно. В реалност безпокойството ни кара да продължим през живота с нараснало внимание. Едва когато тревожните мисли пречат на ежедневния живот, би трябвало да разгледаме по-отблизо за какво нашата тревога е нараснала и може би да потърсим съвет от експерт по психологично здраве.

CNN: Как можем по-добре да подкрепим нашите близки, които се оправят с безпокойствие?

Уивър: Започнете, като попитате от какво се нуждае вашият обичан човек. Слушащо ухо? Някакво одобряване? Рамо, на което да плачеш? съвет? Това ще им помогне да почувстват, че има безвредно място за кацане, като в същото време ви оказва помощ да ги подкрепяте.

Ако тяхното безпокойствие пречи на способността им да се любуват на живота, може би си коства да им помогнете да си уговорят среща с специалист. Не съм специалист, само че моят опит в лечението с говорене и с медикаменти срещу тревога беше необикновено потребен за ежедневното ми ръководство на тревогата.

CNN: Имате многолюден състав от герои с умения за справяне. Имате ли обичан? а

Уивър: Всички имат своето място в сърцето ми! Но имам уязвимост към Лъжеца, който ме предизвиква да неистина, с цел да се впиша измежду връстниците си — той е шут, даже и да е лъжец.

Обичам и Писателя, който ми оказва помощ да масажирам възлите на безпокойството си с всяка написана дума.

CNN: За кого е вашата книга?

Уивър: Написах тази книга за всеки, който се бори с безпокойствие или се интересува от някой, който се оправя с безпокойствие в всекидневието си. Надявам се да вдъхновя читателите да премислят ролята на безпокойството си в живота си, че нашето безпокойствие е нещо, към което би трябвало да се грижим, а не да се опасяваме. И с грижа, процедура и рационални тактики можем да се научим да държим безпокойството си близо (но също по този начин да отделяме доста нужното пространство от него)!

Мишел Икар е създател на ". "